Индукционните мотори се наричат асинхронни мотори, защото скоростта на тяхния ротор е различна от скоростта на въртящото се магнитно поле, произвеждано от статора. Конкретно, когато въртящото се магнитно поле, генерирано от статора (чиято скорост е синхронната скорост n1), се движи спрямо обмотката на ротора, обмотката на ротора разрязва линиите на сила, пораждайки индуцирана електродвижуща сила, която на свой ред предизвиква индуциран ток в обмотката на ротора.
Този индуциран ток взаимодейства с магнитното поле, пораждащо електромагнитен момент, който кара ротора да започне да се върти. Обачно, докато скоростта на ротора постепенно се приближава до синхронната скорост, индуцираният ток ще намалее постепенно и резултатът от това е, че електромагнитният момент също ще намалее съответно. Следователно, когато индукционният мотор работи в режим на мотор, реалната скорост на ротора винаги е по-малка от синхронната скорост. Тази разлика в скорости се дефинира като кофицент на клизане (slip) и именно благодарение на това клизане, работното състояние на индукционния мотор се различава от това на синхронния мотор, затова се нарича "асинхронен мотор".