
Електричният мотор е устройство, което преобразува електрична енергия в механична енергия. Има три основни типа електрични мотори.
DC Мотор.
Индукционен мотор.
Синхронен мотор.
Всички тези мотори работят по същия принцип. Работата на електричния мотор се основава предимно на взаимодействието между магнитното поле и тока.
Сега ще обсъдим основния оперативен принцип на действие на електричния мотор един по един, за да разберем по-добре темата.
Основният принцип на действие на DC мотор се основава на правилото на Флеминг за лявата ръка. В основния DC мотор, арматурата е поставена между магнитни полюси. Ако арматурните оплетки са подхранвани от външен DC източник, токът започва да протича през арматурните проводници. Тъй като проводниците пренасят ток в магнитно поле, те изпитват сила, която тенденцията й е да завърти арматурата. Предположим, че арматурните проводници под N полюса на магнита на полето, пренасят ток надолу (кръстове) и тези под S полюса пренасят ток нагоре (петна). Прилагайки правилото на Флеминг за лявата ръка, посоката на силата F, изпитвана от проводника под N полюса, и силата, изпитвана от проводниците под S-полюса, може да бъде определена. Установява се, че във всеки момент силите, изпитвани от проводниците, са в такава посока, че тенденцията им е да завъртят арматурата.
Отново, поради това завъртане, проводниците под N-полюси идват под S-полюса, а проводниците под S-полюси идват под N-полюса. Когато проводниците минават от N-полюси към S-полюси и от S-полюси към N-полюси, посоката на тока през тях се обръща чрез комутатор.
Благодарение на това обръщане на тока, всички проводници, които се намират под N-полюси, пренасят ток в посока надолу, а всички проводници, които се намират под S-полюси, пренасят ток в посока нагоре, както е показано на фигурата. Следователно, всеки проводник, който се намира под N-полюса, изпитва сила в същата посока, и същото важи за проводниците, които се намират под S-полюси. Това явление помага за развитието на непрекъснат и еднопосочен момента.
Работата на електричния мотор в случая на индукционен мотор е малко различна от DC мотора. В еднофазния индукционен мотор, когато еднофазно напрежение се дава на статорната оплетка, се произвежда пулсиращо магнитно поле, а в трифазния индукционен мотор, когато трифазно напрежение се дава на трифазната статорна оплетка, се произвежда въртящо се магнитно поле. Роторът на индукционния мотор може да е или намотан тип, или тип „мъхър“. Какъвто и да е типът на ротора, проводниците върху него са свързани в края, за да формират затворена петля. Благодарение на въртящото се магнитно поле, потокът преминава през въздушната пробива между ротора и статора, преминава покрай повърхността на ротора и така пресича роторните проводници.
Следователно, според закона на Фарадей за електромагнитната индукция, ще има индуциран ток, циркулиращ в затворените роторни проводници. Количество индуциран ток е пропорционално на скоростта на изменение на потока във връзка с времето. Отново, тази скорост на изменение на потока е пропорционална на относителната скорост между ротора и въртящото се магнитно поле. Според закона на Ленц, роторът ще се опита да намали всяка причина, която произвежда ток в него. Следователно, роторът се завърта и се опитва да достигне скоростта на въртящото се магнитно поле, за да намали относителната скорост между ротора и въртящото се магнитно поле.
В синхронния мотор, когато балансирано трифазно напрежение се дава на стационарната трифазна статорна оплетка, се произвежда въртящо се магнитно поле, което се върти със синхронна скорост. Ако електромагнит се постави вътре в това въртящо се магнитно поле, той е магнитно заключен с въртящото се магнитно поле и се върти със същата скорост, тоест със синхронна скорост.
Заявление: Уважавайте оригинала, добри статии заслужават споделяне, ако има нарушение на права, моля се обратете за изтриване.