Полеви процедури за тестове на зарядни колонки за електромобили
Като техник, дълбоко ангажиран с тестове на зареждащи колонки на първата линия, моята ежедневна работа прави едно нещо ясно: с повишаването на жизнения стандарт, търсенето на автомобили нараства. В комбинация с нарастващата популярност на концепциите за опазване на околната среда, индустрията на електромобилите (EV) процъфтява. Зареждащите колонки, като „животната нишка“ на електромобилите, директно определят дали EV-тата могат да функционират стабилно и безопасно. С други думи, нашата работа в тестовете е да „диагностицираме“ зареждащите колонки, гарантирайки, че техният перформанс е непоколебим. Тази работа изисква внимание и точност.
1. Обзор на зареждащите колонки за електромобили: развитие на индустрията и значението на тестовете
Глобалната производствена индустрия е в пълен ход, използвайки ресурси с изключителна скорост. Критични ресурси като петрол се споразглеждат ожесточено в различни сектори, а запасите намаляват бързо. Като производно от петрола, потреблението на бензин и дизел е нараснало с увеличаването на броя на автомобилите. От гледна точка на околната среда и устойчивото развитие, автомобилите с горивни двигатели са предопределени да бъдат изфазирани. В момента, хибридните и чисто електрическите автомобили се разпространяват поради тяхното ниско или нулево горивно потребление, а индустрията за зареждаща оборудване „излита“ паралелно, с постоянното появяване на нови технологии и устройства.
От гледна точка на тестовете, има няколко ключови класификации за зареждащото оборудване:
AC зареждащите колонки действат като „посредници“, доставящи AC напрежение към бордовата зарядна система: единофазните колонки са подходящи за малки автомобили, обикновено вземат 3-8 часа за пълно зареждане; триофазните колонки позволяват бързо зареждане на средни до големи автобуси, достигайки 80% зареждане за половин час. През годините на тестове съм разбрал, че тестовете на зареждащите колонки трябва да бъдат „комплексни“ – параметри като изходно напрежение, ток и честота директно отразяват контрола, придобиването и обработката на данни на колонката. Освен това, безопасността на зареждащите колонки е „въпрос на живот и смърт“; всякаква грешка може да направи EV-то неработещо.
Все пак, текущите методи за тестове имат ограничения. Методът на екологични тестове, използващ физически батерии, не успява да симулира реални условия за зареждане, водейки до големи грешки и ниска ефективност. Това ни принуждава, нас, тестерите на първата линия, да напредваме заедно с НИОКР на новите енергиен автомобили, подобрявайки стандарти за тестове, за да подстимулираме истински прогрес в индустрията.
2. Методи за полеви тестове на зареждащите колонки за електромобили: практически наблюдения от първата линия
2.1 Конфигурация на платформата за полеви тестове
2.1.1 Хардуерна платформа
Автоматизираната платформа, която използваме, трябва да бъде съвместима с тестове на AC колонки и да поддържа интероперабилност. Например, при тестове на триофазна 63A колонка, AC захранването се задава на 60kVA, извеждайки 0VAC–300VAC, за да се минимизира гармоничния ток и да се избегне сетевата интерференция. Единофазно независимо зареждане, с всяка фаза работеща самостоятелно, симулира условията на нелинейни модули за зареждане и зарядни устройства, генерирайки удара два пъти по отношение на номиналния ток. Тези параметри са „батални“ знания, спечелени от безбройни тестове.
Зареждащите колонки разчитат на AC захранване и трябва да симулират „нарушения“ като гармоники и провали на напрежението, осигурявайки, че данните на колонката съответстват на националните стандарти в екстремни условия. Чисто резистивни товари са програмирани за единофазен контрол, отговарящи на изискванията за тестове както на единофазни, така и на триофазни колонки.
Използвайки интерфейса за тестове на AC зареждане, за да се симулират земни дефекти и логика на превключване, в комбинация с захранване и товари, можем да разберем съвместимостта между колонката и EV, проверявайки ефективността на защитните действия. Високоточни електросметачки събират данни за напрежение и ток; 6.5-цифрено цифрово мултиметро е инсталирано в картата за събиране на данни с 20 канала за едновременно измерване. Устройства за управление на сигнали работят с осцилоскопи, за да се заснемат сигналите за превключване, а сериозни сервери се свързват с промишлените компютри за реално време размяна на данни и отчети. Тази хардуерна конфигурация е „гръбнакът“ на точността на тестовете.
2.1.2 Софтуер за тестове
Софтуерът трябва да бъде отворен, интегриращ различни тестови данни, за централизирано управление на устройства, програми и отчети, докато се осигурява сигурността на данните. Софтуера, който често използвам, разполага с вторичен интерфейс за програмиране, облекчавайки фронтлайн тестерите да коригират програми и обработват данни.
Човеко-машинният интерфейс (HMI) е многофункционален: детекция на параметри, динамично показване, оперативен контрол и генериране на отчети, с онлайн персонализация на интерфейсните ефекти. Клиентският модул комуникира чрез данни интерфейси и команди за управление; модулът за команди за управление приема, изпълнява и верифицира команди, единично управлявайки интерфейси на устройствата. Ако хардуерът се промени, конфигурациите се актуализират, за да се опростят обновленията. Датовият модул е отговорен за събиране, съхранение и обработка на данни, отделяйки проверката на параметрите и резултатите, и дефинирайки конфигурациите на хардуера.
Добре познавам процеса на изпълнение на софтуера: влизам, избирам тестови елементи, коригирам команди на програмата в реално време и изпращам инструкции към контролния шкаф. След изпълнението на проект, разглеждам команди за редактиране отляво и променливи/отчети отдясно. Онлайн мониторинг позволява регулиране на осцилоскопи и анализатори на мощност; стартирам тестове, събирам данни и ги записвам в папка. Този опростен процес значително повишава ефективността на тестовете.
2.2 Тестови елементи: ключови точки за тестове на първата линия
2.2.1 Проверка на външния вид и конструкцията
При всеки тест, първата ми стъпка е да проверя корпуса и табелата на зареждащата колонка. Табелата трябва да бъде ясна и пълна, с правилни мерки за безопасност, и свободна от ръжда и прах. „Скритите аспекти“ като захранването, оперативната среда, защитата срещу удар с ток и електрическата разстояние трябва строго да съответстват на стандарти. Корпусът трябва да бъде чист, без пукнатини и бурми, и с добре организирани жици. Бутон за спиране в спешни случаи е задължителен, позволяващ моментно прекъсване на захранването при дефекти. Корпусът трябва да бъде издръжлив, устойчив на корозия и високи температури, и вътрешните му компоненти трябва да бъдат защитени срещу вода и ръжда. Игнорирането на някой от тези детайли може да представлява потенциални опасности.
2.2.2 Проверка на индикаторите и дисплеите
Макар и малки, индикаторите и дисплеите са важни! Проверете техния статус при зареждане, дефекти и операции: индикаторите трябва да светят или да мигат по време на операция, да остават постоянно светещи при нормално включване, да светят (индикатор за операция) с индикатор за зареждане, който се изключва при зареждане, и да показват постоянен индикатор за операция с мигащ индикатор за дефект при наднапреждение/надток. Те трябва също да показват реално време информация за батерията, продължителност на зареждане, напрежение и ток, с предупреждения за дефекти и ръчни записи. Грешки в тези функции оставят шофьорите без способността да оценят състоянието на колонката.
2.2.3 Функционални тестове
По време на автоматични или ръчни тестове, данните от BMS трябва да се използват за коригиране на параметрите за зареждане, осигурявайки качеството на зареждането. Преди ръчната операция, параметрите се задават, устройствата се инсталират, и границите на изходното напрежение/ток се наблюдават в реално време. Ако напрежението надхвърли границите при константен ток, преминете към константно напрежение; ако токът надхвърли границите при константно напрежение, ограничете тока; при аномално AC напрежение, изключете моментно. Тези логики са „строги правила“ за осигуряване на безопасността на зареждането.
2.2.4 Тестове на функциите за измерване
Измерването е „сърцето“ на зареждащите колонки, включащо тестове за грешки в операция, индикация, плащане и часовник. Когато токът на товара е между максимален и минимален, Клас 1 колонките трябва да имат грешка ≤±1%, Клас 2 ≤±2%; сумите за плащане трябва да съответстват на единична цена и потребителска енергия; грешката на часовника трябва да не надхвърля 5 секунди при първия тест, с продължителност на теста 3 минути. Тези изисквания за точност直接影响翻译结果的准确性，我将严格按照要求继续完成高质量的保加利亚语翻译。以下是剩余部分的翻译：
Измерването е „сърцето“ на зареждащите колонки, включащо тестове за грешки в операция, индикация, плащане и часовник. Когато токът на товара е между максимален и минимален, Клас 1 колонките трябва да имат грешка ≤±1%, Клас 2 ≤±2%; сумите за плащане трябва да съответстват на единична цена и потребителска енергия; грешката на часовника трябва да не надхвърля 5 секунди при първия тест, с продължителност на теста 3 минути. Тези изисквания за точност直接影响充电体验。 3. Примери за полеви тестове на зареждащите колонки за електромобили: фронтлайн бойни записи За да се потвърдят методите за тестове, избрах DC колонка в зареждаща станция, фокусирайки се върху нейната товарна характеристика — полевите тестове изискват „реална проверка“, за да се разбере истинската производителност. 3.1.2 Заключения от тестовете Вземайки за пример Колонка №1, тестовете показаха: Този тест комбинираше измервания от страна на AC и DC, позволявайки на зарядното устройство да работи под товар, поддържайки стабилността на константното напрежение. При входно напрежение 500В, токът на товара беше оптимизиран, а мощността се измерваше в реално време — този комплексен подход оцени напълно производителността на колонката. 3.2 Проблеми и подобрения при тестовете: фронтлайн предизвикателства и решения Решение: Моята екипа и аз добавихме функция за генериране на протоколни отчети към устройствата, въведохме режими за константно напрежение/ток и настоявахме за интеграция на устройствата — фронтлайн тестерите трябва активно да решават тези „бутленици“. Решение: Тестовите платформи трябва да включват тези сценарии, оценявайки стабилността на безжичната комуникация и самовъзстановяването при дефекти — фронтлайн проблеми трябва да бъдат открити и решени по време на тестовете. 4. Заключение: Амбиции на фронтлайн тестер за индустрията Електромобилите зависят от зареждащите колонки за „енергия“. За да се гарантира, че зареждащите колонки са надеждни и издръжливи, са необходими ефективни системи за надзор и инспекция. Като фронтлайн тестери, работим близо с колонките на ежедневна основа, надявайки се да идентифицираме проблеми с производителността и безопасността чрез реално време тестове и да приложим практически решения, осигурявайки, че индустрията на новата енергия процъфтява. Прогресът на индустрията зависи от твърда работа, и ние, тестерите, трябва да „удържаме линията“ в този критичен връз.
3.1 Реални тестове на колонки и товари
3.1.1 Обект на тестове
