Ориентационна поляризация

Прежде да обсъдим ориентационната поляризация, нека разгледаме структурните детайли на някои молекули. Нека вземем молекула кислород. Единичен атом кислород има само 6 електрона във външния си слой. Един атом кислород създава двойна ковалентна връзка с друг атом кислород и създава молекула кислород. В молекулата кислород, разстоянието между центровете на ядрата на двете атома е 121 пикометра. Но няма постоянен или резултатен диполен момент, тъй като двете краища на молекулата са равномерно заредени. Няма нетен пренос на заряд между атомите в молекулата. По същия начин, ако разгледаме картините на водород, азот и т.н., ще установим, че няма и нетен диполен момент по същите причини. Сега, нека разгледаме молекулярната структура на водата.
Молекулата вода е изкривена. Тук, атомът кислород има ковалентна връзка с два атома водород. Частицата кислород в молекулата вода е леко отрицателна, докато частиците водород са леко положителни. Тези отрицателни и положителни частици на молекулата формират два диполни момента, насочени от центъра на атома кислород към центъра на атомите водород.

Ъгълът между тези два диполни момента е 105o. Ще има резултант на тези два диполни момента. Този резултантен диполен момент съществува във всяка молекула вода дори и в отсъствието на външно приложено поле. Следователно, молекулата вода има постоянен диполен момент. Диоксидът на азот или подобни типове молекули имат същия постоянен диполен момент по същата причина.

Когато се прилага външно електрическо поле, молекулите с постоянен диполен момент се ориентират според посоката на приложено електрическо поле. Това е така, защото външното електрическо поле упражнява момент на въртене върху постоянните диполни моменти на всяка молекула. Процесът на ориентация на постоянните диполни моменти във външно приложено електрическо поле се нарича ориентационна поляризация.

Заявление: Почитайте оригинала, добри статии са стойни за споделяне, ако има нарушение на правата, моля, се обратете за изтриване.