
Детектор за уловяване на електрони (ECD) е високочувствителен прибор, способен да разпознава сярна хексафлуорида (SF6) при концентрации под 1 ppmv. Тази чувствителност произтича от високия коефициент на улавяне на електрони при SF6, което означава неговата силна способност да улавя електрони. Свободните електрони, налични за улавяне от молекулите на SF6, се генерират от радиоактивен източник в ECD. Обикновено ECD използва радиоактивен излъчвател във формата на метална мембрана, покрита с радионуклида никел.
Когато детекторът работи, електроните, излъчвани от радиоактивния източник, се ускоряват от електрическо поле. Тези ускорени електрони след това ионизират фоновия газ, който обикновено е атмосферен въздух. В резултат на това се установява стабилен ток на ионизация, докато ионите и електроните се събират в електродите.
Когато SF6 присъства в анализираната проба въздух, той намалява броя на свободните електрони в системата. Това се случва, защото електроните се улавят от молекулите на SF6. Намалението на тока на ионизация е пряко пропорционално на концентрацията на SF6 в пробата. Обаче трябва да се отбележи, че други молекули също имат определен коефициент на улавяне на електрони, което означава, че детекторът е чувствителен не само към SF6, но и към тези други молекули.
По същество, ECD функционира като детектор на скоростта на потока. Това е така, защото сензорът помпва пробата газ през електрическото поле с постоянна скорост. Чрез процедури за калибриране, данните за скоростта на потока се преобразуват вътрешно в концентрации на SF6 и се записват в части на милион по обем (ppmv).
Съпровождащата фотография показва детектор за улавяне на електрони (ECD).