Разлики между централизирани и разпределени фотоелектрични (PV) електроцентрали
Разпределена фотоелектрична (PV) електроцентрала се отнася до система за генериране на електроенергия, която се състои от множество малки PV инсталации, разположени на различни места. В сравнение с традиционните големи централизирани PV електроцентрали, разпределените PV системи предлагат следните предимства:
Флексибилна разпределяне: Разпределените PV системи могат да бъдат флексибилно инсталирани в зависимост от местните географски условия и нуждите от електроенергия – в различни пространства като покриви, парковки, промишлени обекти и други.
Лесно свързване с мрежата: Тъй като разпределените PV системи са типично разположени близо до електрическите потребители, те минимизират разстоянието на предаване, намаляват загубите на енергия и разходите за изграждане на дългопътна инфраструктура за предаване, което подобрява общата енергийна ефективност.
Капацитет за местно доставяне на енергия: Тези системи могат директно да доставят електроенергия на близките потребители, намалявайки зависимостта от основната мрежа и подобрявайки локалната надеждност на енергията.
Стабилност и надеждност на системата: Състоящи се от множество независими малки единици, разпределените PV системи осигуряват, че отказът на една единица не оказва значително влияние върху цялата система – подобрявайки общата устойчивост и оперативна стабилност.
Използване на възобновяема енергия: Разпределените PV системи използват слънчева енергия чрез фотоелектрична технология, правейки я чист, екологичен източник на енергия, който намалява зависимостта от fossile горива.
Подкрепа за енергийна преход: Широко прилагането на разпределени PV системи ускорява трансформацията на енергийния микс, намалява зависимостта от традиционни източници на енергия и допринася за устойчиво развитие.

В противовес, централизираните PV електроцентрали са големи обекти, построени в отдалечени области с висока сончева радиация (например, пустини), където електроенергията се генерира в масивни количества и се предава на далечни потребителски центрове чрез високонапрегнати линии за предаване. Макар и да са ефективни по мащаб, те включват по-високи загуби при предаване, по-голями инвестиции в инфраструктура и по-малка флексибилност при разполагане и интеграция с крайните потребители.