Как да тествате шунтиран реактор: Пълно ръководство

Шунтовата реактор е устройство, което абсорбира реактивна мощност от електрическа система и помага за регулиране на напрежението. Шунтовите реактори се използват обикновено във високонапрегнати преносни линии и трансформаторни станции, за да компенсират емпирското влияние на дълги кабели и надземни линии. Шунтовите реактори могат да бъдат или фиксиращи, или променящи се, в зависимост от степента на необходимото регулиране на напрежението.

Шунтовите реактори са необходими за поддържането на стабилността и ефективността на електрическите системи, особено при дългобойния пренос и интеграция на възобновяеми енергийни източници. Ето защо те трябва да бъдат редовно тествани, за да се гарантира техният функционалитет и надеждност. Тестването на шунтови реактори включва измерване на различни електрически параметри, като съпротивление, реактивно съпротивление, загуби, изолация, диелектрична устойчивост, температурен ръст и ниво на акустичен шум. Тестването на шунтови реактори помага също така за откриване на всякакви дефекти или повреди, които може да засегнат техния функционалитет или безопасност.

Има различни стандарти и процедури за тестване на шунтови реактори, в зависимост от типа, класа, приложението и производителя на устройството. Обаче един от най-широко използваните стандарти е IS 5553, който определя тестовете, които трябва да се извършат върху шунтови реактори с много високо напрежение (EHV) или свръхвисоко напрежение (UHV). Според този стандарт, тестовете могат да бъдат категоризирани в три групи:

• Типови тестове

• Редовни тестове

• Специални тестове

В тази статия ще обясним всеки от тези тестове подробно и ще предоставим някои съвети и добри практики за ефективно извършване на тях.

Типови тестове на шунтовата реактор

Типовите тестове се извършват върху шунтовата реактор, за да се провери нейната конструкция и да се демонстрира съответствието й с определените изисквания. Типовите тестове обикновено се извършват веднъж за всеки тип или модел шунтов реактор преди той да бъде поставен в употреба. Следните тестове се извършват върху шунтовата реактор като типови тестове:

Измерване на съпротивление на витниците

Този тест измерва съпротивлението на всяка витница на шунтовата реактор, използвайки нисковолтов източник на постоянен ток (DC) и омметър. Тестът се извършва при налягане и след разединяване на всички външни връзки. Целта на този тест е да се провери непрекъснатостта и целостта на витниците и да се изчислят загубите на мед.

Измерените стойности на съпротивлението трябва да бъдат коригирани за температура, използвайки следната формула:

където Rt е съпротивлението при температура t (°C), R20 е съпротивлението при 20°C, а α е температурният коефициент на съпротивлението (0.004 за мед).

Коригираните стойности на съпротивлението трябва да бъдат сравнени с данните на производителя или предходните резултати от тестове, за да се открият всякакви аномалии или отклонения.

Измерване на съпротивление на изолацията

Този тест измерва съпротивлението на изолацията между витниците и между витниците и заземените части на шунтовата реактор, използвайки високоволтов DC източник (обикновено 500 В или 1000 В) и мегаомметър. Тестът се извършва при налягане и след разединяване на всички външни връзки. Целта на този тест е да се провери качеството и състоянието на изолацията и да се открият всякакви влага, прах или повреди.

Измерените стойности на съпротивлението на изолацията трябва да бъдат коригирани за температура, използвайки следната формула:

където Rt е съпротивлението на изолацията при температура t (°C), R20 е съпротивлението на изолацията при 20°C, а k е константа, която зависи от типа изолация (обикновено между 1 и 2).

Коригираните стойности на съпротивлението на изолацията трябва да бъдат сравнени с данните на производителя или предходните резултати от тестове, за да се открият всякакви аномалии или отклонения.

Измерване на реактивно съпротивление

Този тест измерва реактивното съпротивление на всяка витница на шунтовата реактор, използвайки нисковолтов източник на променлив ток (AC) (обикновено 10% от номиналното напрежение) и ватметър или анализатор на мощност. Тестът се извършва при налягане и след разединяване на всички външни връзки. Целта на този тест е да се провери индуктивността и импедансът на витниците и да се изчисли потреблението на реактивна мощност.

Измерените стойности на реактивното съпротивление трябва да бъдат коригирани за напрежение, използвайки следната формула:

където Xt е реактивното съпротивление при напрежение Vt, а X10 е реактивното съпротивление при 10% от номиналното напрежение (V10).

Коригираните стойности на реактивното съпротивление трябва да бъдат сравнени с данните на производителя или предходните резултати от тестове, за да се открият всякакви аномалии или отклонения.

Измерване на загуби