Електронната конфигурация на атома е начин за описание как са разпределени неговите електрони в различни енергийни нива и поднива около ядрото. Електронната конфигурация на атома определя много от неговите физически и химически свойства, такива като как реагира с други атоми, как провежда електричество и как се държи в магнитно поле.
Електронът е заредено с отрицателен заряд податомно частице, което орбитира около ядрото на атома. Ядрото се състои от положително заредени протони и неутрално заредени неутрони. Броят на протоните в ядрото определя атомния номер на елемента, а броят на електроните в нейтрален атом е равен на броя на протоните.
Електроните имат много малка маса в сравнение с протоните и неутроните, и те се движат много бързо в своите орбити. Орбитите не са кръгови пътища, а по-скоро области в пространството, където електроните най-вероятно могат да бъдат намерени. Тези области се наричат орбитали или поднива, и те имат различни форми и размери в зависимост от тяхното енергийно ниво.
Енергийното ниво е основна обвивка или орбита, която съдържа едно или повече поднива или орбитали. Енергийното ниво на орбитала се определя от нейното разстояние до ядрото: колкото по-близо е, толкова по-ниско е нейната енергия; колкото по-далече е, толкова по-висока е нейната енергия.
Енергийните нива са номерирани от 1 до 7, започвайки от най-близкото до ядрото. Първото энергийно ниво може да побере до 2 електрона, второто до 8, третото до 18, и така нататък. Формулата за изчисляване на максималния брой електрони в енергийно ниво е 2n^2, където n е номерът на енергийното ниво.
Поднивото е подразделение на енергийно ниво, което съдържа една или повече орбитали с еднаква форма и енергия. Поднивата се означават с букви: s, p, d, f, g и т.н., които съответстват на квантовите числа на орбиталите 0, 1, 2, 3, 4 и т.н. Броят на поднивата в енергийно ниво е равен на номера на енергийното ниво: например, първото енергийно ниво има едно подниво (s), второто има две (s и p), третото има три (s, p и d) и т.н.
Максималният брой електрони, които могат да се поберат в подниво, се дава от формулата 2(2l + 1), където l е квантовото число на орбитала. Например, поднивото s може да побере до 2 електрона, поднивото p до 6, поднивото d до 10, а поднивото f до 14.
Орбиталата е област в пространството в подниво, където електронът може да бъде намерен с определена вероятност. Формата и размерът на орбитала зависят от нейното енергийно ниво и подниво: например, орбитали s са сфера, орбитали p са думбел-образни, орбитали d са клевер-образни или сложни, а орбитали f са още по-сложни.
Всяка орбитала може да побере до 2 електрона с противоположни спина: един с часовниковото движение и един с обратно часовниковото движение. Спинът е друго свойство на електроните, което влияе на техните магнитни характеристики.
Електронната конфигурация на атома се записва, като се изброи всички заети поднива с техния брой електрони в надпис. Например, електронната конфигурация на водорода (H) с един електрон е 1s^1; електронната конфигурация на хелия (He) с два електрона е 1s^2; електронната конфигурация на лития (Li) с три електрона е 1s^2 2s^1; и т.н.
Поредността, в която поднивата се попълват, следва правило, наречено принцип на Ауфбау или принцип на изграждане: електроните заемат най-ниските енергийни орбитали, преди да преминат към по-високите енергийни.
За да напишете електронната конфигурация на атом, използвайки принципа на Ауфбау, трябва да следвате тези стъпки:
Започнете с най-ниската енергийна орбитала, която е 1s, и я попълнете с до два електрона.
Прехвърлете се към следващата най-ниска енергийна орбитала, която е 2s, и я попълнете с до два електрона.
Прехвърлете се към следващата най-ниска енергийна орбитала, която е 2p, и я попълнете с до шест електрона.
Продължете този процес, докато всички електрони на атома са разпределени в орбитали.
За улесняване на записването на електронни конфигурации, можем да използваме съкратен запис, който използва символа на предходния благороден газ в скоби, за да представи вътрешните електрони, които са в стабилна конфигурация. Например, вместо да пишем 1s^2 2s^2 2p^6 за неон (Ne), можем да запишем [He] 2s^2 2p^6, където [He] представлява конфигурацията на хелия (He).
Можем също да използваме диаграма, наречена диаграма на орбитали или диаграма на електронна конфигурация, за да покажем разпределението на електроните в орбитали, използвайки стрели или кръгчета. Стрелките представляват спина на електроните, и те трябва да са подредени с противоположни спинове във всяка орбитала. Кръгчетата представляват електроните без да показват техния спин.
Принципът на Ауфбау работи добре за повечето елементи, но има някои изключения, когато електроните не попълват орбитали в съответствие с техните енергийни нива. Тези изключения се случват, защото някои атоми са по-стабилни, когато имат половин-попълнени или пълно-попълнени поднива, особено в d и f блоковете.
Например, хром (Cr) има атомен номер 24, което означава, че има 24 електрона. Според принципа на Ауфбау, неговата електронна конфигурация трябва да бъде [Ar] 4s^2 3d^4, където [Ar] представлява конфигурацията на аргон (Ar). Обаче, тази конфигурация не е много стабилна, защото 3d поднивото е само частично попълнено с четири електрона. По-стабилна конфигурация е [Ar] 4s^1 3d^5, където и 4s, и 3d поднивата са половин-попълнени с един и пет електрона, съответно.
Друг пример е мед (Cu), който има атомен номер 29 и 29 електрона. Според принципа на Ауфбау, неговата електронна конфигурация трябва да бъде [Ar] 4s^2 3d^9, където [Ar] представлява конфигурацията на аргон (Ar). Обаче, тази конфигурация не е много стабилна, защото 3d поднивото е само частично попълнено с девет електрона. По-стабилна конфигурация е [Ar] 4s^1 3d^10, където и 4s, и 3d поднивата са пълно-попълнени с един и десет електрона, съответно.