Метод за измерване на времетраенето при превключвателни апарати

Изпитването на време служи за определяне на продължителността на операции като отваряне (прекъсване), затваряне, затваряне-отваряне и повторно затваряне. Тези измервания на време са от ключово значение за гарантиране на безопасната и надеждна работа на прекъсвателите, като са важен резултат от правилното проектиране на прекъсватели.

Основните времена на контакти се проверяват след производството, по време на пускане в експлоатация и докато прекъсвателят е в употреба, като част от периодичното поддръжка. За провеждане на тези изпитвания, устройствата за изпитване на време трябва да бъдат свързани както с обмотките, така и с основните контакти на прекъсвателя.

Промишлените стандарти дефинират времето на действие като интервала от момента, в който обмотката е активирана, до момент, в който основните контакти се отворят или затворят. Типично устройство за изпитване на време прилага напрежение към обмотките и използва вграден часовник, за да измери изминалото време, докато състоянието на основните контакти се промени. Обикновено се използват два основни метода за откриване на тази промяна в състоянието:

• Методът на делител на напрежение: Този метод измерва промяната в напрежението.

• Методът на праг на съпротивление: Измерва промяната в съпротивлението.

Въпреки това, тези два метода не са приложими, когато двете страни на прекъсвателя са заземени, тъй като в такива случаи промяната в сигнала става недетектируема.

Има алтернативни методи за изпитване:

• Динамично измерване на капацитет (DCM)

• Измерване с токов сензор (CSM)

Съпровождащата фотография показва връзка за изпитване на време към комутационната апаратура (отляво) и графики на време ( отдясно).