По време на експлоатацията на електроенергийно и електрическо оборудване, стабилността на напрежението е от ключово значение. Автоматичният регулатор на напрежение (стабилизатор) като ключово устройство може ефективно да регулира напрежението, за да се гарантира, че оборудването работи при подходящи условия на напрежение. В приложението на автоматичните регулатори на напрежение (стабилизатори), "регулация на отделната фаза" (отделна регулация) и "еднообразна регулация на три фази" (общо управление) са две общи режими на управление. Разбирането на разликите между тези два режима на регулация е важно за правилния избор и приложение на автоматични регулатори на напрежение, както и за осигуряване на стабилна работа на електроенергийните системи. По-долу представяме разликите между отделната и еднообразната регулация в автоматичните регулатори на напрежение (стабилизатори).
Характеристики на автоматичните регулатори на напрежение
Автоматичните регулатори на напрежение се използват основно за стабилизиране на входното напрежение за различни видове оборудване. Те са широко приложими в заводи, селски райони, научноизследователски институти, производствени монтажни линии, строителни машини, прецизни инструменти, машини, медицинско оборудване, хотелски комплекси, спортни площадки, кинотеатри, лифтове, радиостанции, компютърни залите и всички места, които изискват стабилен алтернативен ток.
Автоматичните регулатори на напрежение предлагат висока точност на регулация, без искажение на формата на сигнала, без фазово изместване, бързо реагиране, висока ефективност, висок фактор на мощност и способност за непрекъсната работа. Те могат да обработват резистивни, капацитетни и индуктивни натоварвания.
За местата с несбалансирани мрежови напрежения или несбалансирани натоварвания са специално проектирани и произведени автоматични регулатори на напрежение с отделна регулация на три фази.
Разлики между отделната и еднообразната регулация
Стабилизатор с отделна регулация се състои от три независими управляващи контура, три комплекта от механизми, приведени в движение от двигатели, и три комплекта регулатори на напрежение (компенсиращи регулатори с компенсиращи трансформатори). Всяка фаза функционира като независим единица, с обратна връзка, получена от собственото й фазово изходно напрежение. Електрическите и магнитните контури са самодостатъчни и не се влияят от другите две фази. Точността на регулацията е регулируема в интервал от 1% до 5%.
Стабилизатор с еднообразна регулация се състои от един управляващ контур, един комплект от механизми, приведени в движение от двигател, и един комплект регулатор на напрежение (компенсиращ с компенсиращ трансформатор). Обратната връзка се взема от средната или комбинираната стойност на трите фазови изходни напрежения, а електрическите и магнитните контури са интегрирани във всички три фази. Точността на регулацията също е регулируема в интервал от 1% до 5%, обикновено установена около 3%. Този тип изисква относително балансирано мрежово напрежение и условие на натоварване.
В заключение, в практически приложения, отделната или еднообразната регулация могат да бъдат избрани в зависимост от конкретните изисквания. Постигнато е въведение на разликите между отделната и еднообразната регулация в автоматичните регулатори на напрежение (стабилизатори). Надяваме се, че тази информация е полезна.