Мост на Кембел: Дефиниция и функция
Дефиниция
Мостът на Кембел е специализиран електрически мост, предназначен за измерване на неизвестна взаимна индуктивност. Взаимната индуктивност се отнася до физическото явление, при което промяна в тока, протичащ през един катушка, индуцира електродвижещо напрежение (ЕДН) и, следователно, ток в съседна катушка. Този мост не само е полезен за определяне стойностите на взаимната индуктивност, но може да се използва и за измерване на честота. Това се осъществява чрез регулиране на взаимната индуктивност, докато се постигне нулева точка в кръга на моста.
В електротехниката точното измерване на взаимната индуктивност е важно за разбиране на взаимодействието между различни катушки в кръговете, като трансформатори, системи за индуктивна свързаност и различни електрически машини. Мостът на Кембел предоставя прецизен и надежден метод за тези измервания. При използването му за измерване на честота, принципът на детектиране на нулевата точка позволява на инженерите да установят връзка между настройката на взаимната индуктивност и честотата на електрическия сигнал, подложени на тест.
Следващата фигура илюстрира концепцията на взаимната индуктивност, която формира основата за работата на моста на Кембел.

Да означаваме:
Постигането на балансирани позиции на моста на Кембел изисква двустепенен процес:
Детекторът е първоначално свързан между точки ‘b’ и ‘d’. В тази конфигурация, кръгът функционира аналогично на прост мост за измерване на собствена индуктивност

