
Паралелният реактор е електрическо устройство, използвано в системи за високонапреговата предаване на електроенергия, за да стабилизира напрежението при вариации на нагрузката. Традиционният паралелен реактор има фиксирана мощност и е свързан постоянно с линията за предаване или се включва и изключва в зависимост от нагрузката.
Трехфазен паралелен реактор обикновено е свързан с електрическа шина на 400 кВ или по-висока електрическа шина за капацитивна реактивна мощност, за да контролира динамичните прекомерни напрежения в системата, причинени от отхвърлянето на нагрузката.
Паралелният реактор трябва да може да издържа максимално непрекъснато работно напрежение (с 5% по-високо от номиналното напрежение в случай на система от 400 кВ) при нормални вариации на честотата, без да надхвърля максималната точкова температура от 150oC в никоя част от паралелния реактор.
Паралелният реактор трябва да бъде от тип с разцепен ядро или магнитно екранирано въздушно ядро. И двата дизайна помагат да се поддържа постоянна импеданса на реактора. Импедансата трябва да се поддържа при постоянна стойност, за да се избегне генерирането на хармонични токове, причинени от прекомерното напрежение в системата.
Паралелният реактор има основно загуби в ядрото при нормални условия на работа. Затова при проектирането трябва да се вземат мерки за минимизиране на загубите в ядрото.
Загубите в паралелния реактор трябва да се измерват при номинално напрежение и честота. Но за много високонапрегови паралелни реактори може да бъде трудно да се осигури такова високо пробно напрежение при измерването на загубите. Тази трудност може да се преодолее, като се измерят загубите на паралелния реактор при напрежение, по-ниско от системното напрежение на реактора. След това измерените загуби се умножават по квадрата на отношениято между номиналния ток и тока на реактора при намаленото пробно напрежение, за да се получи загубата при номинално напрежение.
Тъй като кофициентът на мощността на паралелния реактор е много нисък, измерването на загубите с традиционен ватметър не е много надеждно. Вместо това може да се използва метод на моста за по-голяма точност.
Този тест не може да раздели загубите в различните части на реактора. За да се избегне корекцията на резултатите от теста до референтна температура, е предпочитаемо измерването да се проведе, когато средната температура на обмотката стане равна на референтната температура.
Заявление: Уважавайте оригинала, добри статии са стойни за споделяне, ако има нарушение на правата, моля се обратете за изтриване.