Ом законининг тасдиқлари нима?

Омнинг закони электр инженерия ва физикада ўрнатилган асосий принцип бўлиб, ул жисмонинг ичида юбориладиган ампер, жисмонинг устидаги вольт ҳажми ва жисмонинг мурадорлиги орасидаги нисбатни тасвирлайди. Закон математик тарзда келтирилади:

V=I×R

• V - жисмонинг устидаги вольт ҳажми (вольт, V бирликларинда олиниши керак),

• I - жисмонинг ичида юбориладиган ампер (ампер, A бирликларинда олиниши керак),

• R - жисмонинг мурадорлиги (ом, Ω бирликларинда олиниши керак).

Омнинг закони кенг тарқалган ва ишлатилади, аммо унинг ишлатилишининг чораванд шартлари мавжуд. Омнинг законининг асосий тасдиқлашлари ва чекловлари quyidagilardir:

Омнинг законининг қолида қоладиган ва қолиш шартлари

• Чизикли мурадорлиги элементлари:Омнинг закони чизикли хавфдорлиги кўрсатадиган материалларга қолида қолади, йўни аларнинг мурадорлиги кенг диапазондаги ишlash шартларинда турли булинади. Мисол учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун, мисъал учун......

• Туракли температура:Агар жисмонинг температураси нисбий туракли бўлса, закон туриши мумкин. Температурада ўзгариш материалнинг мурадорлигин ўзгартириши мумкин, шунда вольт ва ампер орасидаги нисбатни ўзгартириши мумкин.

• Идеал шартлар:Магнит ташқи кучлар йoki радиация кабилдирган идиал шартларда Омнинг закони так бахолашларни беради.

Омнинг законининг чекловлари ва унинг қолида қолмайдиган шартлари

• Чизиксиз материаллар:Полупроводники кабилдирган чизиксиз хавфдорлиги кўрсатадиган материаллар Омнинг законига рақобат килишади, себеби аларнинг мурадорлиги тайинланган вольт ёки ампер билан ўзгаради. Мисол учун, диодларда вольт ва ампер орасидаги нисбат Омнинг закони беришадигандан айрим булинади.

• Газ чечимлари:Неон лампаларга ёки флуоресцент лампаларга кабилдирган газ чечимларидаги ампер вольт билан чизикли тарзда ўзгараётган эмас, себеби газ ичида ионлаш процесслари бор.

• Суперкондукторлар:Суперкондукторлар juda паст температураларда ноль мурадорликга эга бўлади ва шунда Омнинг законига рақобат килишади, себеби ҳеч қандай ампер ҳажми учун вольт тушиш йўқ.

• Температура ўзгаришлари:Кенг температура ўзгаришлари материалнинг мурадорлигин ўзгартириши мумкин, шунда Омнинг закони камроқ қолида қолади, агар температура эффектларини тозалаш масхул бўлмаган боша.

• Юқори частоталар:Юқори частоталарда конденсатор ёки индуктив реактивлик борлиги Омнинг закони тасвирлаган содда нисбатдан айримликка сабаб булиши мумкин.

• Кимёви реакциялар:Электрокимёви элементларда ампер-вольт нисбати кимёви реакциялар таъсирида ҳамвақт чизикли булинмайди.

Қисқача

Омнинг закони белгиланган шартларда содда электр схемаларини таҳлил қилиш учун фойдаланади. У чизикли мурадорлиги элементларда стабил температура ва кенг ташқи таасирларсиз ишлатилиши мумкин. 

Лекин, чизиксиз материаллар, газ чечимлари, суперкондукторлар, температура ўзгаришлари, юқори частоталар ва электрокимёви процесслар билан ишлашда чекловлари мавжуд. Бу чекловларни тушуниш Омнинг законини тўғри ишлатиш ва эксперименталар натижаларини так тафсиллаш учун маҳмуд.