Теоремата за компенсация е принцип в електротехниката, който позволява да се определи отговорът на линейна, двупортова мрежа, базирайки се на отговора на мрежата към единичен вход. Тя твърди, че отговорът на двупортова мрежа към всеки два входа може да бъде определен, като се измери отговорът на мрежата към единичен вход и нулев вход.
Теоремата за компенсация е основана на идеята, че отговорът на линейна, двупортова мрежа към всеки два входа може да бъде представен чрез матрица, известна като преходната матрица на мрежата. Преходната матрица е математическо представяне на връзката между входовете и изходовете на мрежата. Според теоремата за компенсация, преходната матрица на двупортова мрежа може да бъде определена, като се измери отговорът на мрежата към единичен вход и нулев вход.
Теоремата за компенсация е полезен инструмент за анализ и проектиране на електрически вериги и системи, особено когато веригата или системата е симетрична. Тя позволява на инженерите да използват симетрията, за да опростят анализа на веригата или системата, правейки я по-лесна за разбиране и ефективно проектиране.
Теоремата за компенсация е приложима само за линейни, двупортови мрежи. Не е приложима за нелинейни мрежи или мрежи с повече от две порта.
В теорията на мрежите е много важно да се изследва или да се знае ефектът от промяна на импеданса в една от нейните клони. В резултат на това ще има ефект върху свързаните токове и напрежения в веригата или мрежата. Следователно, теоремата за компенсация се използва, за да се определи промяната в мрежата.
Теоремата за компенсация често се използва, за да се изчисли приблизителният ефект от малки промени в елементите на електрическата мрежа.
Тази теорема позволява да се определят правилните стойности на тока във всяка клон на мрежата, когато мрежата е веднага превключена към дадена промяна в един момент.
Заявление: Уважавайте оригинала, добри статии заслужават споделяне, ако има нарушение на авторските права, моля, се свържете, за да ги изтриете.