Неинвертиращият усилвател е усилвател с положителен напрежението на изхода, основан на операционен усилвател.
Неинвертиращият операционен усилвател или неинвертиращ оп-усилвател използва операционен усилвател като основен елемент.
Оп-усилвателят има две входни клеми (пинове). Единият е инвертиращ, обозначен с минус (-), а другият е неинвертиращ, обозначен с плюс (+).
Когато приложим сигнал към неинвертиращия вход, полярността му не се променя, когато се усилва на изходния терминал.
В този случай, усилването на усилвателя винаги е положително.
Нека обясним нещата, като построим оп-усилвателния контур с обратна връзка, както е показано по-долу,
Тук, в горното схемно решение, свързваме външно съпротивление R1 и съпротивление на обратна връзка Rf към инвертиращия вход. Сега, като приложим Закон на Кирхоф за тока, получаваме,
Да допуснем, че входното напряжение, приложено към неинвертиращия терминал, е vi.
Сега, ако допуснем, че оп-усилвателят в схемата е идеален оп-усилвател, то,
Следователно, уравнение (i) може да бъде преформулирано като,
Затвореното усилване на схемата е,
Този израз не съдържа отрицателни части. Следователно, доказва се, че входният сигнал до схемата се усили без промяна на полярността му на изхода.
От израза за усилване на напрежението на неинвертиращ оп-усилвател, е ясно, че усилването ще бъде единично, когато Rf = 0 или R1 → ∝.
Следователно, ако замкнем пътя на обратната връзка и/или отворим външното съпротивление на инвертиращия пин, усилването на схемата става 1.


Тази схема се нарича напрегнат последовател или единичен усилвател. Използва се за изолация на две последователни схеми, поради безкрайно голямото й входно съпротивление.
Изявление: Почитайте оригинала, добри статии са стойни за споделяне, ако има нарушение на правата, моля се обратете за изтриване.